вторник, 21 юли 2015 г.

Преглед на 2014

Уау, колко много книжки (е, като за мен)! Седнах да прегледам изчетеното през миналата календарна година и си рекох да отсея най-доброто, така че ако някой се колебае дали да прочете някое заглавие, евентуално и да помогна с решението. Може би трябваше да започна блога с този пост, нали? Както и да е.

Няма да подреждам книгите в класация или нещо подобно, защото определено всички са добри и всички те заслужават да им се обърне подходящо внимание. Според вкуса на всеки читател, разбира се, но смятам, че въпрсните заглавия заслужават и "експериментирането" в различни тематики и жанрове.

И така. Here we go.

1. Поредицата „Джентълмените копелета“ на Скот Линч и особено книга първа - „Лъжите на Локи Ламора“, и книга трета - "Republic of Thieves" (не, че втората не е добра, но малко бледнее сред останалите). Скот Линч определено има нюх към хумора, обратите и грандиозните планове (особено такива, включващи  хитреци, наумили си да стане на тяхното), а фентъзи поредица, концентрирана върху крадец, определено забива камбанката на интереса (все пак кой не харесва Бандата на Оушън?). Страничните герои и сюжети също правят (меко казано) впечатление, а магията, макар и да не е в големи количества, е достатъчно интересна и, както се очертава, тепърва ще ни се разкрива още от нея. Поредицата, изглежда, че ще бъде от 7 книги, като тази година евентуално ще можем да прочетем четвъртата - The Thorn of Emberlain.

2. Вината в нашите звезди на Джон Грийн. Сама се учудих на себе си, когато реших да прочета книгата и, честно казано, наистина не съжалявам. Това е първият ми досег с „модерното“ young adult и нямам база за сравнение, навярно няма и да имам за напред. Освен ако не реша да хвърля един поглед на „Къде си, Аляска“ или някое от другите произведения на Джон Грийн. (Един проблем имам с „Вината“ обаче... и той е, че сякаш книгата "настоява" читателите да я харесат. Все пак не би ли било коравосърдечно, ако някой се изкаже негативно за развитието на Хейзъл и Огъстъс (дано да не бъркам имената)  като герои? Защото това въздейства наистина, но дали въздейства заради тежката съдба, през която минават (и много от нас навярно могат да видят себе си в техните роли или свои близки и познати) или въздейства заради качествата, които романът притежава?... ох, дълга скоба стана. Затварям я.)

3. The Silkworm на Робърт Галбрайт... или неразказаната история на Аластор Муди (шегувам се... донякъде). Джоан Роулинг е майсторка в измислянето на интересни, различни и вълнуващи герои и Корморан Страйк определено е един от тях. Има си своите неволи, има си своите добри и лоши страни и определено има навика да ти влиза под кожата. Смея да твърдя, че за двете книги, излезли до сега от тази поредица, определно го заобичах и нямам търпение Джо да напише и следващата. Нямам голям опит с криминалните романи, но по мое скромно мнение добре ѝ пасва на стила и интригата определено е на ниво (*crossing fingers за екранизация).





4. Поредицата „Сага за Живите кораби“ на Робин Хоб (която скоро ще бъде издадена от MBG Books и мисля, че вече може да се закупи първата част - „Вълшебният кораб“). Ако искате фентъзи, концентрирано върху героите и техните прежиявания, а не толкова върху съдбата на света и неговото спасяване, то това са книгите за вас. Робин Хоб вдига с класи този поджанр във фентъзито (правилен термин? не? все тая) - не бих отишла далеч от истината, ако кажа, че можех буквално да чуя как туптят сърцата на героите във всеки един момент, толкова истинско звучеше всичко. Всеки един от тях е уникален, всеки един заслужава фокуса, който получава, всеки един има своето значимо място в цялостната картина на събитията (а те какви събития... въй-въй!). Ами корабите, така крещящо подчертани в заглавията? Не бих могла да си представя, че съм способна да се вманияча по кораби, но в литературата всичко е възможно. В добрата литература (малка подсказка към феновете на „Колелото на Времето“: спомнете си думите на Ветроловката в четвърта книга). Горещо препоръчвам на всички.
Тук ще вмъкна и Fool's Assassin - първа книга от поредната поредица за Фиц и Шута (май така е и нейното заглавие?), където виждаме един още по-пораснал и още по-сериозен Фиц. Сюжетът върви малко по-бавно и напрежеието в книгата расте плавно, което може би не би се харесало на екшън-любителите. Но за тези от нас, изчели всичко за Фицрицарин, това не е проблем и навярно не съм единствената, която се вълнува от всяка нова история за любимия убиец (а и Любими? О, да.). 





5. „Да пробудиш драконче“ на Николай Теллалов. ПРОЧЕТЕТЕ Я! ВЕДНАГА! (Упс..
. съжалявам, не исках да викам). Захванах я малко на шега и единственото за което съжалявам е, че не ми е попаднала по-рано пред очите. Като народна приказка, разказана по модерному, с лека носталгична нотка за времената от преди десетина-петнадесет години (не знам точно кога е писана) , с онова вдъхновение, което почти по детски, ни кара да погледнем към Райчо и да съжалим, че змейовете и змеиците не са вече сред нас. Важно е да посоча, че това е първата книга от поредицата „Драконче“, като останалите части също заслужават читателското внимание. Светът, създаден от Николай Теллалов, е толкова богат, че дори на моменти е трудно да се преглътне, въплъщавайки едновременно научна фантастика и фентъзи (не съм много по научната фантастика, но както и да е, беше ми адски интересно все пак, въпреки многото елементи и образи). Радо е уникален симпатяга, а Верена е едно очарователно змейче (наистина!). Жалко, че участието ѝ в следващите книги е по-малко.

6. „Сияйни слова“ на Брандън Сандерсън. Разбира се, перлата във фентъзи короната за миналата година. Господинчото продължава да бълва книга след книга и се чудя кога ли ще му секне неспирният извор на вдъхновение (дано да не става, разбира се; искам още пръчки, които да са пръчки (не, не съм луда, това си е в сюжета)). Отношенията ми като читател с Брандън Сандерсън са малко по-сложни от тези на останалите негови фенове (а и аз все още не се определям напълно като фен), заради факта, че не довърши Колелото на Времето по най-правилния начин (и го казвам обективно, не като един от най-върлите манияци на тази тема, разбира се, в никакъв случай, как може някой въобще да си помисли подобно нещо за мен?!). Все пак не мога да не призная очевадните качества на тази, както и на предходната книга („Пътят на кралете“) - много нива над Мъглороден, според мен, класическо фентъзи, което даставя тотален оргазъм за любителите на този жанр.


четвъртък, 16 юли 2015 г.

Луната, която убива


Луната, която убива
Издателство: Сиела


Грабващо заглавие, нали? Мен определено ме впечатли като словосъчетание и послание, а и корицата си я бива. Избрах тази книга „на сляпо“ и затова нямах абсолютно никакви очаквания за нея. Затова и не мога да кажа, че съм разочарована от нея.

Историята обаче определено е различна от „класическото“ фентъзи. В нея са събрани елементи, които със сигурност олицетворяват духа на модерните социални движения. Имам предвид факта, че героите са с различен от „стандартния“ цвят на кожата (което е важно за сюжета), атмосферата и средата, в която се развива фабулата не е типичното Средновековие-Ренесанс, каквото сме свикнали да виждаме в преобладаващата част от фентъзи литературата, а и самата магия прави впечатление с нестандартността си. За някои това определено би била зелена светлина и навярно само поради тези причини биха дали пет звезди на книгата. Аз лично не съм на 100% убедена, че това е достатъчно.

Да, включвайки такива елементи в историята, авторката определено тръгва с летящ старт пред своите „конкуренти“ в модерното фентъзи. Защото се изисква смелост да бъдеш различен, да се постараеш да се отличиш сред масата. И това е похвално, разбира се. Плюс е също така и фактът, че любовната тема и съпътстващата я драма е в хомосексуална насока – сложните взаимоотношения, които имат двама от героите в романа, определно придават различен нюанс на класическото „майстор-ученик“, особено предвид това, което самите те представляват. Не става въпрос за повърхностно привличане (просто защото да го има), а за силна и дълбока връзка, която наистина впечатлява.

Самият сюжет обаче, в основата си е, сравнително обикновен. Политически игри, надпревари, дилемата дали да направиш каквото смяташ за правилно, или да следваш това, което се смята за правилно (но се радвам, че не е поредната история за убиец, тръгнал да коли и беси наред). Проблем беше за мен и сложната терминология, набързо привнесена още в самото начало на книгата, което значително обърква читателя, по мое скромно мнение. Такъв тип сюжети, смятам, че изискват време да се развият, да се „наложат“ в съзнанието по начин, който да те накара да се почувстваш част от случващото се, част от този уникален (донякъде) свят. Важно е да се отбележи, че атмосферата е значително повлияна от египетската култура. Убедена съм, че има много нейни почитатели и те навярно наистина биха се влюбили в романтиката на „Луната, която убива“.

За съжаление, мина известно време, откакто прочетох книгата, затова и не мога да се впусна в повече подробности. Това са впечатленията, които ми останаха за нея. Рейтингът, който съм ѝ дала в Goodreads, е 2/5. Може би заслужава и трета звезда, честно казано.

Книгата е част от поредица - „Сънната кръв“, като заглавието на втория том е "The Shadowed Sun". Дали ще бъде преведена скоро, не знам.

сряда, 15 юли 2015 г.

Песни за Отвъд: Жертвата


Песни за Отвъд: Жертвата

(Първоначално публикуван тук)

[25.12.2013]
Първо, Честито Рождество Христово!
Не съм замисляла този пост да бъде на точно тази дата, но така се стекоха обстоятелствата. По заглавието си личи, че доста ще се отличава от тематиката на форума, за което се надявам, че ще ми простите. Но причината за това е добра, обещавам.


Искам да представя на вашето внимание една книга (е, поредица де факто), победителка в конкурс и при това рожба на наше момче. Българин, т.е. Заглавието е „Песни за Отвъд: Жертвата“ и, очеизбождащо, става дума за фентъзи. И освен това си е баш фентъзи - класическо, епическо, магическо, напълно завладяващо... всичко онова, което фентъзито беше (ъхъ!) и трябва да бъде. Та за това иде реч.


Аз по принцип ревюта не пиша, нямам и намерение - за да напишеш качествено ревю, ти трябват знания и опит, а по мое скромно мнение, при мен те в голяма степен отсъстват. Онези, които ме познават малко по-добре, знаят моите (огромни) пристрастия по отношение на този жанр (то не, че не си личи и от блога де) и поради тази причина имам тенденцията да съм изключително критична към почти всичко ново, което е попадало в ръцете ми. И при други обстоятелствата навярно не бих дала шанс и в случая (както за сега не мисля да чета другите две произведения, които са спечелили наградата от конкурса - най-вече поради липса на време), но условията са малко на инък.

С Радостин Нанов (авторът) се познаваме виртуално-задочно от сравнително известно време (back then when the RP ruled the world) и това е донякъде причината книгата да ми грабне вниманието. Другата причина се крие във факта, че в продължение на месеци четох „откъслеци“ от книгата и смело твърдя, че когато нещо се получава добре, то си личи. Наистина. От две изречения, от пет или от прочит на цяла глава... няма значение. Който си го може, може си го, и начинът, по който сюжетът се развива, остава на малко по-заден план, когато самият стил на разказване е увлекателен и пленяващ. Началото е малко колебливо, признавам, малко лутащо се... но към средата на първи том (книгата е разделена на две, да, ход, от страна на издателството, който сам по себе си подсказва, че продуктът е добър) набира зашеметяваща скорост. Не избързва обаче, забележете - всяка думичка е точно на мястото си, тежи със смисъла, който носи, и изгражда онази умствена представа за света, която кара читателя да се почувства все едно е там.

Що се отнася до конкретната книга обаче, и историята, сама по себе си, е достатъчно силна и грабваща, за да заслужи вниманието на всеки почитател на фентъзи жанра. Светът е до-о-оста голям и в тази първа част дори не виждаме всичко от него. Богат е, пъстър е, народите си имат своя характер и уникалност (сафарите са ми любимци, помежду впрочем) и, както казах вgoodreads, магията си е магия. С три удивителни. Така се зарадвах на този факт, че ми идеше да запея. Наклоненият шрифт не е случайност, да знаете, това е една от изключително готините хрумки на господин Нанов, които, убедена съм, ще ви се харесат много.



За героите какво да кажа? Интересни са, наистина, загатват се неща, които би трябвало да се случат в продължението („Песни за отвъд: Забравеното княжество“), но перлата в короната определено са двамата хубостници - Роридан и Ана. Рори е определено от онзи тип мъжки персонажи, които биха закъдрили момичешките пръстенца, а момчетата биха цитирали остроумните му думи. Доста сложен е като характер, в интерес на истината, с интересно минало във Феърхейвън и още по-интересно развитие след това. Ана е... момиче. Във възможно най-пълния смисъл на думата. Каквото момичешко се сетите като характерна черта, може да ѝ го припишете и навярно няма да сбъркате. И донякъде изборът този персонаж да бъде изграден по този начин е учудващ, защото обикновено тенденцията е стереотипите да се избягват. И тук вече ще сбъркате, ако си мислите, че тя попада в тази категория. Ана е точно такава, каквато трябва да бъде, както и Рори. Това е важно за историята, важно е за развръзката и се изкушавам да кажа повече, но се надявам, че поне някой ще хареса думите ми и ще даде шанс на книжлето. И не искам да разваля нечия изненада. :) Затова ще се спра само на подлудяващата връзка, която имат двамцата помежду си. Наистина е влудяващо на моменти, забавно в други, в трети пък ти се ще да ги хванеш и ... не знам, или да ги заключиш в една стая заедно, или да ги убиеш просто. Но самият факт, че това поражда такива чуства у читателя (сиреч, у мен) говори за високо качество на повествованието.


И не мислете, че ласкавите ми думи означават, че откривам прилика с „Колелото на Времето“. :) Връзка може да се открие както с много произведения, така и с много образи от действителността - нещо, което е валидно за всяко произведение. И когато е направено с финес, а смятам, че в голяма степен случаят е точно такъв, то следователно и книгата е добра.

А малките спънчици, които тук-таме се виждат (например, някоя „модерна“ думичка) са толкова редки, че спокойно могат и да се подминат. От друга страна, при щателна редакция, тези грешчици лесно можеха да бъдат и изгладени (включително и някои печатни грешки), което ме навежда на мисълта за издателството. MBG Books е то и ги поздравявам искрено за прекрасната инициатива във връзка с конкурса - дано да продължават все така. Но не мога да не изразя съжалението си от факта, че не се стараят ма-а-алко повече по отношение рекламата на точно този победител. И леко ми се струва, че сякаш акцент се поставя върху едно друго произведение... не знам, дано да греша. И още една горчилка има - доколкото разбрах, по вина на печатницата (май?) - изглежда в книгата е трябвало да има и карта, която не се е отпечатала във всички бройки. А аз каквато съм напълно дезориентирана смятам такива благинки за изключително полезни и ми стана много мъчно, че точно на мен се падна лошият късмет без карта. Но здраве да е. Това не може да помрачи задоволството ми. :)

И те така. Пак се разприказвах много (друга причина да не пиша ревюта), но смятам, че все някой ще намери думите ми за полезни и ще се реши да даде шанс на Радо и на „Песни за Отвъд“. Заслужава си определено. На пазара (и в този жанр конкретно) има доста по-лоши произведения, при това от доказали се автори, а в случая книгата може да се нареди доста близко до някои от големците. И с малко повече увереност, с малко повече маркетинг (и късмет) като нищо може да блесне ярко като тях. :)

Сега, понеже знам, че сте добри деца и ще ме послушате, да ви кажа как да си поръчате книжките. За книжарници, не знам кога, къде и прочие, но по интернет най-бързият и лесен начин (и май единственият, за сега) е чрез фейсбук страницата на издателството. Бързи са, ефикасни, за един ден ще ви пристигнат томчетата. Цената е 14,90 златни марки на книжле. И малко линкове сега:

„Песни за Отвъд“ - facebook page
MBG Books - facebook page
Блог на Радостин Нанов - http://en-teria.blogspot.com/

Допълнение [15.07.2015]: Издателство MBG Books наскоро обяви, че книгата тръгва по книжарниците! Йей!!! Не се колебайте да я потърсите. :)

Пролог

Този блог не претендира за високо качество на литературна критика. Създавам го главно за лично удовлетворение, защото имам нуждата от страничен проект, нещо, с което да се занимавам, когато имам възможността, с идеята да ме "откъсне" от ежедневието на работната и лична среда и сивия свят, който ме заобикаля.

Не съм писала ревюта до сега (почти) и дори в първото такова бях посочила, че нямам намерението да пиша. Е, взимам си думите назад! Ще пиша, пък каквото излезе.

Първото ревю в блога ще бъде и първото, което написах въобще (сиреч копи-пейст от блога ми за Колелото), защото, в крайна сметка, то си е първо, а и смятам, че добре отразява начина, по който се изразявам обикновено. А и има носталгична нотка за мен.

И така. Не мисля, че мога да пиша "класически" ревюта. По-скоро казвам, каквото мисля за момента и каквото ми е първичното усещане, и поради това ще се старая възможно най-бързо след прочита на съответната книга да надраскам нещо. Иначе ефектът, който има върху мен, ще се размие и няма да отразява реално усещането ми за прочетеното. Надявам се, че комантарите ми ще ви бъдат интересни и полезни. Ако ли не, здраве да е!

И тук е моментът да благодаря на един мой приятел, че без да иска ме нахъса въобще да се занимая с това начинание. Винаги ми се е искало, нямах куража обаче до сега. Иронията е, че започвам този блог в период, в който имам по-малко свободно време от всякога...  надявам се обаче, че ще успея да заобиколя тази малка неприятна подробност. Благодаря все пак на въпросната персона, независимо дали ще го прочете някога или не, за окуражението.

So let's get this part  started!