Brenna Reads: Луната, която убива

Луната, която убива

Издателство: Сиела

Грабващо заглавие, нали? Мен определено ме впечатли като словосъчетание и послание, а и корицата си я бива. Избрах тази книга „на сляпо“ и затова нямах абсолютно никакви очаквания за нея. Затова и не мога да кажа, че съм разочарована от нея.

Историята обаче определено е различна от „класическото“ фентъзи. В нея са събрани елементи, които със сигурност олицетворяват духа на модерните социални движения. Имам предвид факта, че героите са с различен от „стандартния“ цвят на кожата (което е важно за сюжета), атмосферата и средата, в която се развива фабулата не е типичното Средновековие-Ренесанс, каквото сме свикнали да виждаме в преобладаващата част от фентъзи литературата, а и самата магия прави впечатление с нестандартността си. За някои това определено би била зелена светлина и навярно само поради тези причини биха дали пет звезди на книгата. Аз лично не съм на 100% убедена, че това е достатъчно.

Да, включвайки такива елементи в историята, авторката определено тръгва с летящ старт пред своите „конкуренти“ в модерното фентъзи. Защото се изисква смелост да бъдеш различен, да се постараеш да се отличиш сред масата. И това е похвално, разбира се. Плюс е също така и фактът, че любовната тема и съпътстващата я драма е в хомосексуална насока – сложните взаимоотношения, които имат двама от героите в романа, определно придават различен нюанс на класическото „майстор-ученик“, особено предвид това, което самите те представляват. Не става въпрос за повърхностно привличане (просто защото да го има), а за силна и дълбока връзка, която наистина впечатлява.

Самият сюжет обаче, в основата си е, сравнително обикновен. Политически игри, надпревари, дилемата дали да направиш каквото смяташ за правилно, или да следваш това, което се смята за правилно (но се радвам, че не е поредната история за убиец, тръгнал да коли и беси наред). Проблем беше за мен и сложната терминология, набързо привнесена още в самото начало на книгата, което значително обърква читателя, по мое скромно мнение. Такъв тип сюжети, смятам, че изискват време да се развият, да се „наложат“ в съзнанието по начин, който да те накара да се почувстваш част от случващото се, част от този уникален (донякъде) свят. Важно е да се отбележи, че атмосферата е значително повлияна от египетската култура. Убедена съм, че има много нейни почитатели и те навярно наистина биха се влюбили в романтиката на „Луната, която убива“.

За съжаление, мина известно време, откакто прочетох книгата, затова и не мога да се впусна в повече подробности. Това са впечатленията, които ми останаха за нея. Рейтингът, който съм ѝ дала в Goodreads, е 2/5. Може би заслужава и трета звезда, честно казано.

Книгата е част от поредица - „Сънната кръв“, като заглавието на втория том е "The Shadowed Sun". Дали ще бъде преведена скоро, не знам.