Библиотеката на Въглен връх

Библиотеката на Въглен връх
Автор: Скот Хокинс
Превод: Светлана Комогорова - Комата
ДежаБук (2016)

Ако имах честта да раздавам някакви литературни призове, със сигурност "Какво, по дяволите, прочетох?" щеше да бъде присъден на "Библиотеката на Въглен връх". Не ми вярвате и смятате, че преувеличавам? Давайте, прочетете я. Предизвиквам ви.

Защото надали има по-добро определение за това, което представлява тази книга. Объркваща, чудата, необикновена, вдъхновяваща, и дори, ако щете, отблъскваща на моменти - всичко това се докосва едва до повърхността на историята, разгръщаща се пред читателските ни очи. Анотацията на гърба и на косъм не се доближава до онова, което представлява "Библиотеката на Въглен връх". И, тогава, за какво се разказва? Уместен въпрос, наистина.

Резюмета на сюжети по принцип не правя и в този случай това е напълно оправдано. Обратите те удрят с чук през няколко страници и най-хубавото е, че нито един от тях не стои като изсмукан от пръстите или като паднал гръм от ясно небе. Колкото повече си мисля за тази история, толкова повече се убеждавам, че авторът, по някакъв неведом начин, успява едновременно да обърква и да изяснява нещата на читателя. И тази странна двуполюсност се получава наистина добре, защото във всеки един момент някъде в крайчеца на съзнанието те гъделичка усещането, че има нещо много повече от ясно видимото, че има идея зад това или онова действие, че нещата са много по-сложни, отколкото на пръв поглед изглеждат. И въпреки че отговорите ни се подават грамче по грамче и, донякъде това наистина е влудяващо, напрежението от случващото се на тези страници подклажда глада да се продължи напред и да се разбере, ще се повторя, какво, по дяволите, четем. И тогава идва краят. И разбираш.

Та, да се върна на въпроса. За какво се разказва? Ами за всичко. Твърде общо? Ами тогава за една библиотека. Ама само за това ли? Ха, ще ви се. Всъщност, основната идея на "Библиотеката на въглен връх" може би се изяснява най-добре чрез героите. А то какви герои... Разберете, че да се говори за тях не е по-лесно, отколкото да се говори за сюжета. Две неща могат да се кажат със сигурност за персонажите в "Библиотеката на Въглен връх". Първото е, че са хора (почти) ... или най-малкото са от този биологичен вид (е... почти). Второто е (и съжалявам за израза) - ега ти и шантавелниците! Това е. Всичко останало би отнело страници и страници писане. Карълайн и Стийв за мен са най-запомнящите се, разбира се, те са и централни фигури в сюжета. Любопитното при тях е, че са, в известна степен, антипод един на друг. Тъжното е, че не мога да се впусна по-подробно в тази тема, тъй като много трудно ще обясня мотивите и действията на героите без да издам нещо от сюжета. А е наистина важно читателят непредубедено да се впусне в това приключение. Както вече споменах - отговорите са там, но са по толкова интригуващ начин завоалирани, че ще е жалко някой да ви отнеме удоволствието сами да си поблъскате главите. :)

The Library at Mount Char by SharksDen

Което ме навежда на мисълта, че "Библиотеката на Въглен връх" е от онези четива, които си заслужават повторното изживяване. Със сигурност, знаейки до какво довежда цялото приключение, ще се открият много податки и нюанси, останали незабелязани при първото спринтиращо (а то ще е такова, наистина) прочитане. Убедена съм, че преживяването и усещането за книгата ще са съвсем различни.

Надявам се, че обърканото ми ревю (ама то да видите книгата само...) ще склони някой да даде шанс на "Библиотеката на Въглен връх". Каквото и да очаквате от нея след анотацията, след това ревю, или след което и да било ревю, със сигурност ще останете напълно изненадани.

Къщата на езерното дъно

Къщата на езерното дъно
Автор: Джош Малерман
Дежа Бук (2017)

След ослепителната (ха!) "Кутия за птици" на Джош Малерман, нямаше как да не разлистя страниците и на новата му творба, издадена у нас - "Къщата на езерното дъно". Прочелите "Кутията...", са наясно, че е хорър роман, но далеч не толкова типичен, колкото може би сме свикнали да виждаме. Малерман постоянно предизвиква читателското въображение и тази му характерност се запазва и в новелата.
Сюжетът на "Къщата на езерното дъно" проследява двама младежи, Амелия и Джеймс, на по 17 години, които тепърва започват лятната си ваканция и времето, свободата, животът са пред тях. И почти по детски, се впускат в приключение, водени от жаждата за нещо ново, различно, неоткрито от никого до сега. И тази им авантюра, реалната, както и вътрешната, емоционалната, ги отвежда до нови за тях открития - една потопена къща и една изплуваща обич. Двамата са млади, наистина млади, но все пак са на прага на това да станат възрастни... И този път, по който са поели, и всичко онова, което мислят, чувстват, и разбират един за друг, а и за себе си, е нещо, което е преживявано от всеки младеж в един или друг момент от живота си.
Приключението с къщата отразява смислово и символно развитието на тяхната зараждаща се любов. От друга страна обаче, образът на къщата (която, не случайно, в един момент е наречена "дом", която е детайлно описана и предметите в нея са така застинали, сякаш живи, а и, освен това, става най-интимен "свидетел" на връзката между Амелия и Джеймс) олицетворява и онази граница, онзи праг, между детството и встъпването в един нов живот. Всички ние в даден момент сме го изпитвали онова чувство, леко наподобяващо страх, леко вълнуващо, и което с времето се превръща дори в носталгия.
И колкото повече двамата наближават този сюблимен момент, толкова по-реално става всичко за тях, а самата къща заживява свой живот.
В тези 150 страници на "Къщата на езерното дъно" Джош Малерман не просто пленява въображението ни, умело използвайки хорър и фантастични елементи, той успява да изгради един свеобразен "дом" (кутия за спомени?) както за героите си, така и за своите читатели. Дом, в който да съхранят онази лудост на детството, онзи приключенски дух от младежките години, който ни помага да престъпим отвъд "прага" на възрастните.

П.С. С нетърпение очаквам следващата книга на Джош Малерман. Надявам се, че след един роман и една новела на такова високо ниво, следващата творба ще бъде с не по-ниско качество и отново ще има с какво да ни изненада.